ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ (1886-1944)

Петър-Дънов-Любомир-Лулчев
Любомир Лулчев започва редовните си срещи с царя през 1923 г., когато Дънов му поръчва да бъде негов „говорител“ в двореца. Лулчев остава до Цар Борис III в продължение на 20 години – от 1923 до 1943 г.
ЛУЛЧЕВ-Цар Борис IIIЛюбомир Хр. Лулчев е български политик, ясновидец, личен съветник на цар Борис III.
 
Роден е на 1 ноември 1886 г. в Кнежа. Потомък е на възрожденски копривщенски род, дядо му по майчина линия е лечител и ясновидец.
 
Учи медицина в Букурещ и завършва военно училище в София. След конкурс на военното министерство заминава да следва авиация в Лондон. Още докато учи в школата за летци, проявява невероятната си дарба да предсказва бъдещето, предричайки автомобилна катастрофа с британския премиер.
Като военен летец участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, ранен е тежко, но оцелява. За кратко време достига до чин подполковник.
 
През 1919 г. Лулчев отива на беседа на Петър Дънов и става негов последовател. Изнася лекции, издава вестници, списания („Алфа“, „Ратник на свободата“ и „Живот“) и книги („Ясновидството и ясновидските предсказания на Лулчев“, „Обществен морал и Дънов“ и др).
 
Лулчев притежава невероятни способности – той е радиестезист – открива подземни руди и води; френолог – определя характера по формата на черепа; физиономист – разгадава човека по чертите на лицето; графолог – извлича информация за човек по почерка и с тази си способност много често помага на царя, без нито веднъж да го заблуди; събира информация за човека от интонацията на гласа и езика на тялото му; освен това е хиромант – разчита линиите на дланта; усеща излъчването на минералите и скъпоценните камъни; тълкува сънища и жестове; извлича информация от снимка; познавач на астрологията – съставя хороскопи… 
 
Сближава се със Стамболийски, към него проявява интерес и цар Борис III – царят му се доверява и се вслушва в съветите му в продължение на 20 години, а Лулчев неколкократно спасява живота му с предупрежденията си.
 
По идеи на Бялото братство Лулчев се стреми да създаде нов социален модел. Голяма е заслугата му и при спасяването на българските евреи, тъй като именно той предупреждава царя, цитирайки Учителя, че „ако допусне само един евреин да бъде депортиран от България за Полша, от него, от семейството му и от царското съсловие нищо няма да остане“.
 
Лулчев прокарва закони за равноправието на жените в гласуването, създаване на родилни домове, помиряване на труда с капитала. По негова идея в училищата се провежда утринна гимнастика.
 
След 9 септември 1944 г. Любомир Лулчев е арестуван. Затворен е в мазето на Съдебната палата, заедно с министри, княз Кирил и с много други. В речта си пред Народния съд не иска милост, а говори за хуманните идеи на Учителя.
Отказва предложената му възможност да избяга.
 
Разстрелян е на 1 февруари 1945 г.
 
През 1996 г. Любомир Лулчев е реабилитиран, оневинен, а смъртната му присъда е отменена…

petardanov.com
Най-големият син в осемдетното семейство на пощенски чиновник – Любомир Лулчев, е роден на 1 ноември 1886 г. – ден на будителите, в гр. Кнежа. Завършва гимназия в Русе, следва две години медицина в Букурещ, след което постъпва във Военното училище в София. Завършва го с отличие и е произведен офицер-подпоручик.
Като офицер взема участие в конкурса, който Военното министерство организира за първите български авиатори, спечелва конкурса и единствен отива да следва авиация в Англия. Завършва авиационната школа в Англия като пилот No 319 от Английските кралски въздушни сили. Взема участие в Балканската война. Верен на своите разбирания за справедливост, той идва до стълкновение със своя началник и бива уволнен. Продължава своята борба, доказва своето право и бива възстановен отново в армията с чин капитан.
Идва Европейската война 1915-1918г. Той се оженва за дъщерята на генерал Станчо Радойков – Ангелина, или както я наричат Гела. Заминава след това за фронта. Бие се смело и е награден с ордени за храброст, но бива тежко ранен. Продължително го лекуват в болница, откъдето излиза с 80% инвалидност. През 1919г. се възстановява до известна степен, но не е бил годен за строева служба.
Тодор Маринчевски

Приятел на Лулчев го завежда на беседа на Учителя. Лулчев бил във военната си униформа, застава най-отзад и слуша внимателно. „Много добър проповедник, но няма ред и порядък в сказката му. Говори за едно, после за друго“ – си мисли той. В това време Учителят спира беседата, обръща се към него, поглежда го в очите и казва: „Някой ще каже, че няма логика в това, което говоря. Понеже беседите ми се изграждат от мислените въпроси, които присъстващите ми задават, аз отговарям на първия, говоря по втория, в същото време задават трети и аз говоря малко по него, връщам се и довършвам първия и втория. Затова в лекциите ми няма такъв ред и порядък, на какъвто военните са свикнали“. Лулчев е шокиран от това, че Учителят прочита мисълта му и веднага му отговаря. Разбира, че това е един силен дух и си помисля – кой знае какви сили и способности има. Посещава Го в дома Му и очаква големи сензации. Учителят разговаря скромно с него и не показва нищо особено. Лулчев си тръгва, като си казва: „Че аз стоя по-високо от него, ако той е истинският Учител.“ Скоро неговата интуиция му подсказва, че е измамен. Връща се и казва на Учителя: „Искам да видя миналите си прераждания; пътя по който съм минал.“ Учителят му обяснил, че е бил еврейският цар Соломон, по-късно като Пилат Понтийски не намира вина в Христа. „А какъв ще бъда в този живот?“ – пита любознателния офицер. – „Ще бъдете мой ученик“. Това било много за свободолюбивия офицер. „Всичко това или ще ми го докажете…“ – и той побутнал възбудено пистолета си. “ Мога да ти покажа – разсмял се Учителят – но не в този ти вид, защото не можеш да ме следваш.“ – „Какво трябва да направя?“ – „Първо ще свалиш тези мар- сови железа. Те не са ти повече необходими. И второ, две седмици на хляб и вода.“ Лулчев козирувал и казал: „Слушам!“ След две седмици идва при Учителя доста смирен и Той го пита: „Готов ли си?“ – „Готов съм.“ Влизат в стаята, Учителят я заключва, сядат и политат с голяма скорост, за да достигнат до светлинните форми на миналото и да посрещнат филма на събитията. Лулчев вижда миналото от Соломон до сегашния си живот. Връщат се в телата си и Лулчев целува ръката на Учителя с голямо благоговение. След тази среща брат Лулчев често посещава Учителя и провеждат дълги разговори. След свършване на разговора, Учителят питал Лулчев по кой път ще си отиде. Лулчев Му отговарял, но Учителят му посочвал съвсем друг път от избрания от него. Това се повтаряло повече от 20 пъти и накрая Лулчев научава, че по пътя, по който е искал да мине, е бил застрашен от атентат. Хората, натоварени да извършат атентатите, докладвали на началниците си, че Лулчев е неуловим и никога не минава оттам, където е чакан, а умело избягвал засадите. Тогава враговете му се отказали от преследването и го оставили на мира. Лулчев отива при Учителя и горещо Му благодарил за десетките пъти, при които е спасявал живота му.
По изява Лулчев беше един честолюбив и амбициозен човек, много начетен и със задълбочена мисъл. Имаше и други качества, работеше с окултни сили. Мнозина изгревяни се убедиха в това, понеже в един или друг случай се запознаваха с тях, както в положителната, така и в отрицателната им страна. Тези негови способности бяха известни на обществото в града. Той обичаше да ги демонстрира като човек, който не само знае, но и умее да работи с такива сили.
Веднъж Игнат Котаров решава да се справи с Лулчев и виждайки го на поляната, се отправя към него. Лулчев имаше силна интуиция и владееше природните сили. Веднага прочита мислите на Игнат, прави движение с дясната си ръка, казва нещо и Игнат се изтъркулва няколко пъти на земята. Става и побягва. Получава едно сплитане в стомаха и щял да си замине, ако Учителят не го е спасил.
Светозар Няголов

След убийството на жена му, Лулчев окончателно се установи на Изгрева. Отиде да живее при Невена Неделчева. Той се настани в нейната барака, като до нея пристрои една по-широка барака и други помещения, в които се настани Невена. Там той гледаше на ръка на всички, които отиват при него. В това време вече се говореше за него в обществото като ясновидец.
Елена Андреева

Лулчев разговарял с Учителя. Учителят го пита: „Колко е висок Мусала?“ Лулчев като един ученик, който си е научил урока, отговаря: „2927 метра“. Учителят го пита: „Как измервате?“ Лулчев обяснява всички научни методи за измерване. Учителят се усмихва и казва: „Мусала е над 3000 метра“.
Лулчев пита: „А Вие как измервате?“ – „Има известни магнетични течения, които се чувстват само над три хиляди метра“. Магнетични течения има, които ги чувства Учителят, но Лулчев не ги чувства. Веднъж Лулчев седи в едно кафене и чете в сутрешния вестник, че германски учени измерили връх Мусала и бил 3009м. Скача той зарадван да се похвали на Учителя, че Мусала е над 3000м, обаче изведнъж се засрамил пред себе си. Лулчев ми разказа: „Учителят, който никога не ми е казвал една лъжа, който толкова пъти ми е спасявал живота – аз искам по едно място да си ида, а Той ме пращаше по друго място, което е безопасно за мене. Но аз не му повярвах, повярвах на жълтата преса“. Не се смирил пред знанието на Учителя, но решил да му се похвали с новината от вестника. Неверни Тома. Такива бяхме всички отначало. После Го познахме в Дух и Истина.
Васко Искренов

Разказваше ми веднъж Любомир Лулчев, че упражнението „Побеждаване“ от Паневритмията, Учителят го играл заедно с него от горната част на поляната до долната, в разстояние на петдесет-шестдесет метра. Това беше един метод на Учителя, при който Той даваше няколко урока на онзи, който трябваше да учи. Лулчев научи упражнението и го играеше добре, но не можа да научи символиката му – че трябва да се движи с Божественото и със Словото на Учителя.
Борис Николов

Един ден чувам, че сестра ми се уговаря с нейна приятелка да отидат на Изгрева при г-н Лулчев, за да им гледа на ръка. Аз се присъединих към тях в уречения ден. Когато дойде моят ред да вляза при Лулчев, аз го помолих да ми заеме беседи от г-н Дънов, като отказах да ми гледа на ръка. Той ме изгледа малко изненадано, но ми даде две книги със забележка да му ги върна. Благодарих му и си отидох.
На всяко мое следващо посещение, аз питах г-н Лулчев, как мога да посетя неделната беседа на г-н Дънов. Отговорът бе: „Не сте още готова.“
Един следобяд, когато отидох да върна беседите на Лулчев, седяща спокойна на стола, изведнъж той ме попита: „Вие не се ли страхувате, че може нещо лошо да ви се случи?“ Отговорих му: „Аз съм дошла тук само за добро“. Той скочи от своя стол, запъти се към вратата, отключи я, а аз като стрела изхвръкнах навън и никога не се върнах там. След това обаче, през много нощи аз трябваше да отблъсквам неговите настойчиви внушения да го посетя.
Виола Йорданова

Невена Неделчева беше близка с Лулчев. Аз от нея научих, че и моята малка преродена сестра е била интимна с него. Той имаше такива връзки с млади момичета. Друга една сестра, която стана комунистка и редакторка в „Работническо дело“, няма да й кажа името, специално ме помоли да не кажа, и тя беше близка с Лулчев. Изобщо, той имаше контакт с доста жени. С мен се опита един път, сложи ме на коленете си и аз питам: „Какво искате, да ми предадете някакви влияния ли?“ Отговори: „Не“ – „Тогава, освободете ме“. И така беше – посягаше. После видях един път как бие Йордан шофьора. Жестоко го би. За какво – не можах да разбера. Той беше създал една група „Упанишада“. Там беше д-р Борова, Невена Неделчева, Елена Андреева. Елена по-късно не съм я виждала, но в младите години беше също негова приятелка.
Милка Говедева

В началото на нашата връзка аз не виждах отрицателните черти на Любомир. Моето чувство към него изпълваше всичко грапаво и всички кривини в неговото поведение. Аз изпитвах само скръб, много често и оскърбление, че постъпва така, но все вярвах, или може би ми се искаше, той да се оправи.
Веднъж Учителят ми каза: „Любомир може да устои на жена, колкото бучка захар на вода.“ Това изказване не ме натъжи, само ме освободи да не го съдя. Казах си: Значи така текат силите в него и той не може да бъде господар на себе си. Това е робство на плътта. Аз не виждах той да страда от това. Веднъж не чух да си направи упрек за това свое поведение. Даже си спомням един случай, който той ми разказа още в началото на нашата дружба. Един път бил в трамвая с брат си Андро. Там имало едно момиче, което той не познавал. Показал го на брат си и му казал: „Виждаш ли това момиче, довечера ще дойде при мене“. То наистина дошло. За да дойде момичето при него, той е направил нещо, извикал го е вътрешно. Защото той имаше някакви вътрешни възможности да прави това. Не разбирах как, но мисля, че той можеше да изпраща вълни от половата си енергия на дадено момиче. Енергиите, които изпращаше, достигаха до съзнанието на момичето и то отиваше при него. Когато започнах да правя опити да се отделя от него, много пъти по такъв начин той ме е викал, дори, когато съм отивала при него, го питах: „Защо ме викаш?“ Той само се усмихваше. Имаше случаи, когато категорично съм решила да не отивам при него, но изведнъж започва едно такова желание да ме безпокои и да ме кара да отида при него. Почти никога не успявах да устоя. Така ме завладяваше това желание, че аз хем не исках, и пак отивах.
Елена Андреева

През 1936/37г. Лулчев беше закачал едно малолетно момиче. Стана скандал. Тогава Учителят го бяха викали в Държавна сигурност да дава показания. И Лулчев го викат, понеже за малолетните законите са много строги. Той дойде при мен и ме помоли, ако мога да поговоря на момичето и аз й поговорих: „Данче, Лулчев, което е направил, не съм съгласна с него, но заради Учителя, да не правим скандали. Бъди така добра, ти си казала на тези хора, на майка си, но ще стане един по-голям скандал, тебе ще намесят повече. Много хора ще кажат: Тя казва това, ама кой знае какво е станало. И тебе ще оклеветят. Нямаш никакъв интерес да те клеветят.“ Когато дойде време да се яви в съда, пак й поприказвах и детето каза, каквото аз й бях говорила. Така Лулчев беше оправдан.
На Изгрева идваха редовно по време на ваканциите няколко учителки, които работеха по селата. Една от тях беше Наталия Чакова. Идваха тук през ваканциите, научаваха новините и запомняха всичко. Та този случай ми го разказа Наталия. По онова време Любомир Лулчев залиташе много по женската част. Едно младо момиче, което дошло на Изгрева, се залепило за него и му станало любовница. След време той й се наситил и я изоставил, а тя преминала през голяма психическа криза. Тогава Учителят срещнал един млад брат, скромно момче и му казал: „Ожени се за нея!“ Но младият момък се поколебал, тогава Учителят прибрал двете си ръце към гърдите си, погледнал го молитвено и изрекъл: „Моля те, ожени се за нея. Направи го заради Мене.“ Момъкът се разделил с Него, мислил няколко дена и решил да изпълни молбата на Учителя. Приближил се до изстрадалото момиче и започнал да приказва с нея любезно и внимателно. Започнал да дружи с нея и накрая се оженили. Постепенно тя се стабилизирала. Така изпълнил молбата на Учителя.
Драган Петков

Едно момиче на Изгрева се влюби в Лулчев, защото беше сладкодумен, както казваше Паша, кадифян глас имаше. Това момиче се обеси заради него на прозореца в стаята, в която живееше. Учителят беше много недоволен и каза: „Той ме свързва с едно самоубийство“. Но така стана, че никой не обърна внимание на това.
Елена Андреева

По време на Балканската война българите превземат Одрин. Лулчев влиза в сарая на някакъв бей и взима скъпа черна огърлица. За това той не казва на никой. При един разговор Учителят му казва, че огърлицата, която е взел от Одрин, носи голямо нещастие и трябва незабавно да се освободи от нея. Тогава той я подарява на жена си Ангелина Радойкова. Тази огърлица става причина тя да бъде убита от своята прислужница Марина и майка й Станка Тимева на 18 май 1930 г.
Светозар Няголов

Бях веднъж при Лулчев в бараката му. Държеше се с мене важно, важно, а като си припомням как Учителят слизаше до моя уровен и до моето вътрешно състояние и бащински ми говореше. Няма сравнение. А Лулчев високопарно ми казваше, че току-що бил слезнал от планетата Сатурн и не искал да се вози на колата на Учителя: „Аз не искам да се впрегна в колата на Учителя и не искам да се свързвам“. Пред мене го каза: „Не искам да се впрягам в Неговата кола“ Аз казах това на Учителя. Той се усъмни в чистотата на Учителя, той с всичкото си уж знание, не можа да разбере, че Учителят е едно същество Висше. Той допускаше, че Учителят прави това, което и той правеше.
Първите години бяхме на екскурзия на Бивака. Учителят, както държеше беседа, не знам какво направи Любомир, но Учителят каза, че е недоволен и си тръгна. Когато мина реката и почна да се качва по стръмното нагоре, Любомир стигна Учителя и какво Му е казал, не знам, но Учителят се върна. На другия ден Любомир ми каза: „Направи ли ти впечатление, че Учителят не се върна когато отиде Балтова, а аз като отидох?“ Веднага се сетих, че той е направил нещо. Рекох: „Ти да не си направил нещо?“ – „Ех, направих нещо.“ – „Какво направи?“ Не ми каза точно какво, но изпратил някаква енергия към Учителя, за да Го изпита, а това било пакостно за Учителя.
Елена Андреева

Имаше един случай, когато Учителят изказа едно недоволство от Любомир. Каза ми: „Какво е направил той за Братството? Какво е дал за Братството? Дал е три хиляди лева, аз мога да му ги върна.“ Когато ми каза тия думи, на мен ми стана страшно за Любомир, защото това би значело, че Учителят иска да скъса с него. Като знаех колко доброта, благородство и милост имаше Учителят към всички същества, мислех, че това може да не го направи, но от друга страна, тези Негови думи показват, колко поведението и проявите на Любомир в Братството са тежали на Учителя. Какви трудности и неприятности Му е създавал, за да каже това. Учителят беше недоволен от Лулчев, беше недоволен от онова, което той проявяваше.
Елена Андреева

Любомир Лулчев обичаше да се хвали и да разказва неща, които бяха верни. Разказваше как Мория идвал лично при него и му давал различни задачи и окултни символи, които той си начертал вътре по вратата на бараката на „Изгрева“ и бе окачил негови картини по стените. Един ден Учителят извика стенографката Елена Андреева, която имаше лична връзка с Лулчев и нарежда твърдо: „Иди да кажеш на Лулчев да махне тези картини и символи на Мория, защото чрез тях той ще разруши целия „Изгрев“. Какво, той Изгрева ли иска да разруши?“ Елена отива и предава думите на Учителя. Той проявява послушание и ги маха. Уплашил се от това, че Учителят е разгадал неговата връзка с Мория и знае за дейността на Мория, който с негови представители в България, се стреми да унищожи Братството. Връзките на Мория не са били на физическото поле, а на духовното поле. Според разказа на Елена Андреева, Лулчев се е излъчвал, отивал при Мория и получавал указания от него, както и Мория идвал на „Изгрева“ със своето духовно тяло. Лулчев имаше тези качества и познания да прави такива неща. Защо казвам такива неща, а не постижения? Защото беше насочено срещу делото на Учителя.
Мария Тодорова

Лулчев още през 1920 г. ми каза, че има духовна връзка с Мория. Мория му се явил и казал: „Ти си каша, ще видим какво ще излезе от тебе!“ Впоследствие той сложи портрета на Мория на масата си и до края на живота си държеше портрета. Пак под влияние на Мория, в период, когато беше настроен срещу Учителя, при съмненията, които имаше, той постави картини на северния ли, на източния ли прозорец. Едната беше горе, другата долу на единия прозорец и над вратата си имаше друга. Учителят ми каза: „Кажи на Лулчев да махне тия картини. Какво иска, Изгревът ли иска да разруши?“ Но аз, може би за самосъхранение, не съм запомнила картините като образи, щом Учителят казва да ги махне, значи нехармонични са.
Аз добросъвестно отидох и му казах. Той се засмя: „Добре, ще ги махна, но тази горе ще я оставя“. Той махна само тези на прозорците, но не махна тази, която беше над вратата.
Елена Андреева

Братството е на Рила и лагера е устроен, братският живот продължава така, както е от години. Един преди обед идва Любомир Лулчев при Учителя и казва: „Учителю, идва голяма буря, която ще завлече целия лагер и ще бъде пагубна за Братството. Затова трябва веднага всички да слезем в града.“ Учителят го гледа строго и му казва: „Аз няма да сляза!“ Лулчев се обижда, обръща се и тръгва. Взема със себе си Елена Андреева и Невена Неделчева. Тримата най-демонстративно напускат лагера. Учителят наблюдава и след това казва много строги думи. За Елена каза: „Тя няма защо да дохожда повече тук!“ И наистина, Учителят престана да я приема. За наказание тя отиде да учителства в едно далечно село Макоцево.
След като си заминаха тримата, наистина времето се развали, дойде буря, цяла нощ буча и фуча, скъса много въжета на палатки. На сутринта Методи Константинов отиде при Учителя и Му докладва пораженията на бурята. Казва Му: „Учителю, ако бурята продължава, ще отнесе всички палатки“. Учителят излиза от палатката си, заобикаля я, вдига ръка, прави едно движение и изрича някаква дума и изведнъж бурята утихва все едно, че не е била. След малко облаците се разнасят и пеква хубаво рилско слънце. Братският живот продължава. На следващия ден Методи пита: „Учителю, защо вчера не спряхте бурята?“ – „Първо, тези сили, които предизвикаха бурята, трябваше да изтекат; и второ, това е пример за изпитание на учениците. Друг път такъв пример няма да имате.“ И наистина, този пример остана единствен.
Борис Николов

Към моите спомени за Братството трябва да отнеса опитите, които се правеха в интимните групи. Такива групи бяха образувани от сестра Маркова, Янакиева, Лулчев, Граблашева. Трябва да призная, че дейността на Лулчев би имала сериозни последици, защото Лулчев беше умен и силен дух и би причинил разделение на Братството. Учителят ме предупреди да не влизам във връзка с тая група, за да си спестя страдания. Граблашева ми каза:
-Ти не разбираш, че Учителят иска да те изпитва!
Но как ще иска да ме изпитва, когато Той не е дошъл само заради някоя групичка, не е дошъл само заради българите, дошъл е заради цялото човечество!
А за Лулчев и групата му казваше:
– Вече цели десет години се боря против тия духове, които са духове на черната ложа. Някога оставям лампата си да свети цяла нощ!
Мария Милева

Любомир Лулчев беше създал една група от братя и сестри в Братството и в началото всички от групата започнаха да ходят при него, за да им говори по духовни въпроси. По този начин салонът се изпразни и при Учителя останаха 3-4 човека. Един ден, сряда, Учителят слиза в салона, за да държи лекция на Общия Окултен Клас. В салона няма никой – всички отишли при Лулчев да им говори. Учителят излиза и се оглежда. Точно по това време брат Ради минава покрай Учителя и бърза, бърза и той да отиде при Лулчев. Подминава Учителя, все едно, че не Го вижда. Учителят го настига, хваща го за ревера на палтото, раздрусва го с двете си ръце и му вика: „Брат Ради, влез в себе си. Къде си тръгнал?“ Кзал му това три пъти. Брат Ради се връща и полека, полека се запътва към салона, влиза вътре и сяда на един стол. Седи, смирено мълчи и чака. След малко се задава една върволица от братята и сестрите и сконфузено влизат в салона. Изпълват салона и Учителят започва да държи редовната си беседа. А преди това отивали при Лулчев, като дори и стенографките Паша, Савка и Елена са били там. Защо са ходили там ли? Защото ги замотава, беше ги завладял отвътре. Постепенно Учителят ги откъсва от него. Останаха при него една малка група около 10-15 човека. Наричаха се „Упанишадите“. Те също присъстваха на лекции на Учителя, но след като свършеше беседата на Учителя, заобикаляха Лулчев. Тогава той им разясняваше и тълкуваше какво е искал да каже Учителят в своята беседа. Значи всички други разбираха какво е искал да каже Учителят, а тези от Упанишадата не разбираха. Затова пък разбираха какво им говори Лулчев.
Драга Михайлова

Учителят изнасяше една лекция за любовта и ни в клин, ни в ръкав каза: „Какви са тия групи и групички, дето ги създавате? Ако трябваше, аз щях да ги създам“. Мисля си: „Това, ако не е за Лулчев, името ми да не е Милка“. Един ден отивам при сестра Паша и питам: „Защо една групичка се оформя около Лулчев и отиват с него надолу?“. -„Милке, ти не знаеш ли, че има хора, които обичат да им се жвака (да им се предъвква), демек това, което Учителят говори, не са го разбрали, а сега, той ще им го предъвква по свой начин, за да им го предаде.“ Така ми отговори, но беше малко ядосана от това нещо.
Милка Говедева

Един случай ще ви разкажа от Рила. Имаше една голяма скала. Един следобяд, Учителят се беше облегнал на скалата. И погледна – брат Лулчев тръгна към чешмичката с някои братя. Заредиха се, които симпатизират на брат Лулчев: 10,20,30 – много хора отидоха при Лулчев, около 30 души. Учителят гледа мълчаливо и най-накрая каза: „Това не се прощава! Да вземе хора от Братството и да ги отцепи от Братството и да се явява той като учител! Като иска, нека да отиде, както Михаил отиде във Франция и там от чужди хора да образува група и тогаз да има свои последователи! А това не е простено.“ Така се изказа Учителят за поведението на Лулчев.
Пеню Ганев

Край брат Лулчев бяхме десетина човека: Йордан Андреев, Димитър Бобев, Йордан Бобев, Петър Арабаджиев, Михаил Ангелов, Сашо Беренде- ев, Стоянчо, Тодор Маринчевски, Колю и Беса Йорданови, Елена Андреева, Невена Неделчева, Виктор, Ангел, приятел на Тошо. Та много приказки се изприказваха за тази група, защото след свършване на беседата на Учителя всички заобикаляхме брат Лулчев, който ни разяснявяше беседата. Приятелите бяха против тази група, но ние от групата не бяхме съгласни с тях. Веднъж дойде един приятел и ми се скара, че правим група в Братството. За доказателство ми приведе думите на Учителя, който като погледнал групата на Лулчев, казал: „Това змийско гнездо ще се разтури!“ Аз изтръпнах и се уплаших.
Йордан Бобев

В 1926 г. Лулчев иска среща с цар Борис и я получава. Между другото, Лулчев казва на цар Борис: „Вие не сте цар за мене. Щом сте цар на българите, защо убивате комунистите? И те са българи!“ Царят му отговорил: „Знам, знам, за теб е цар само Христос“. Този разговор съм го слушал лично от Лулчев, който обичаше да разказва такива неща, ако имаше подходящи слушатели.
Явно беше, че от връзките си с царя нито е имал, нито е търсил материални изгоди. Беше човек с достойнство. Той седеше по-настрана от братските среди на „Изгрева“. Някаква гордост, честолюбие като че ли не му позволяваха да се слее с общата маса, с братята и сестрите.
Николай Дойнов

Около 1932 година, Любомир ми каза, че е направил връзка с царя и той го е викал за съвет. Като ми каза, че царят го вика за съвет и той ходи при него, аз го попитах: „Ти попита ли Учителя какво да правиш?“ – „Попитах го.“ – „Какво ти каза Учителят?“ – „Каза ми, че царят ще ме послуша толкова, колкото Фердинанд, неговият баща, послушал Учителя.“ Тогава го попитах: „Ами ти с кой акъл правиш това?“ Защото от думите на Учителя се разбира, че той няма да има успех в тази работа. Той ми отговори: „Искам да опитам“.
Учителят беше дал съвет на цар Фердинанд преди отварянето на Междусъюзническата война, в никой случай да не я отваря, да не напада съюзниците Гърция и Сърбия, а той казал: „Не искам да слушам ясновидци“.
От разговора, който имах с Любомир, разбрах, че той се блазни от мисълта, че е царски съветник, че може да дава мнение на царя кого да назначи за министър и кого не. Това му харесваше повече, отколкото сам той да бъде министър. В тази си роля той се чувстваше свободен, независим, дава само мнение, без да има отговорност и задължение.
Това беше едно тщеславие от негова страна и това му коства живота. Ако беше послушал Учителя, нямаше да бъде царски съветник и нямаше за какво да го съдят.
Всъщност Учителят много добре каза: „Царят си замина затуй, защото не слушаше моите съвети, но и тези, които му ги предаваха, не ги предаваха така, както аз съм ги казал!“ Това се отнасяше за Лулчев и беше истина. Учителят няма да го каже пред цяла аудитория, ако не е истина. Учителят говореше винаги истината.
Елена Андреева

Когато се срещнах с Любомир, често ми е разказвал за разговорите си с царя. Правеше ми впечатление, че езикът, на който са говорили, не е на висота и го попитах: „Ама така ли говориш с царя, както на мене ми казваш, с тия думи?“ Той потвърди, че така говорел с него. Те се занимават с държавни работи, с управлението на един народ, това са сериозни и отговорни въпроси. Аз намирах, че езикът, на който си говорят, не съответства на въпросите, с които се занимават.
Още от малка нямах отношение и интерес към царските особи. Понеже от историята, която изучавахме, бях разбрала, че много престъпления са ставали в дворците и имах чувството, че те не са чисти места. Пак от историята знаех, че и царе като са, не са нещо повече от другите хора. Дворците са място на интриги, на подлизурство, на превиване на гръбнака заради някакви интереси, на лъжи и на какви ли не низости. Това ми е било много противно. Така че и Любомир, каквото ми разказваше, не ми харесваше. Аз се въздържах и с никого не споделях това, което той ми казваше за разговорите си с царя. Дори съм му го съветвала това да не го разказва на никого, но може би амбицията му го караше да говори сериозни неща на места, където не трябва. Изглежда се ласкаеше, че царят го вика и иска съвети от него.
Елена Андреева

Когато Любомир Лулчев стана съветник на царя, той провеждаше своя политика и освен това беше голям германофил. Учителят накрая го изобличи пред всички ни в салона на „Изгрева“, а той стоеше прав през цялото време. Учителят говореше строго за това, което той по своя воля бе направил. С една дума, той не предаваше думите на Учителя, а ги преобръщаше така, както той мислеше и по свое усмотрение. Учителят заяви тогава: „Това, което трябваше да се каже на царя, не се каза, а се каза онова, което не трябваше да се казва.. И онзи който предаваше, беше предупреден за това.“ Ето там беше цялата трагедия, както за царя, така и за българския народ, защото непослушанието на Лулчев към Учителя доведе от своя страна и до непослу- шание от царя към Учителя. Накрая царят заплати с живота си и с короната си, а българският народ заплати с драматична развръзка в своята история. След това дойде и трагедията за Братството, защото заради Лулчев комунистите подгониха Братството. Лулчев беше германофил и съветник на царя, и комунистите смятаха, че зад Лулчев стои Учителят. А зад Лулчев стояха други сили, които бяха противници на Бялото Братство, на славянството и на България. Такава е истината. Тази трагедия се стовари върху Братството и то бе унищожено, съсипано – гонеха ни заради Лулчев, понеже ни отъждествяваха с него. А ние нямахме нищо общо с него. Школата на Бялото Братство нямаше нищо общо с него и неговата дейност като политик. Според Учителя, Любомир Лулчев беше представител на черната ложа и негов духовен ръководител бе Мория, който бе учител на черната ложа и противник на Бялото Братство. Лулчев даде идеята да се преведе книгата „Агни Йога“ от Мория и тя се отпечата в издателство „Братство“ в Севлиево, въпреки забраната на Учителя.
Борис Николов

През 1932 г. най-напред отидохме на Рила седем души, само братя. Тези хора бяха: Учителят, Боян Пенев, Петър Шишков, Йордан Савов и още няколко души. Аз отговарях за домакинството, понеже нямаше сестра. Иван Дойнов беше готвачът. Отидохме над Близнаците, чак на равното поле. Там набрахме много гъби печурки. Иван седна да ги готви. Учителят приятелски отива при него и казва: „Иване, я да видим ще направиш ли хубава манджа от гъбите?“ А Иван Дойнов беше майстор по гъбарство. Той даже в дома си зимно време отглеждаше гъби печурки изкуствено, в сандъци. Казва: „Ще направя, Учителю!“ Така си приказваха приятелски.
Аз имах друга грижа: да стопля една тенекия вода преди обед, да занеса тенекията на мястото, определено за баня и да поканя Учителя да се изкъпе (до обед всякога Той се къпеше). Учителят имаше едно специално място, в клековете, това Му беше скришното място. Един ден аз Му казах, че водата е вече готова и Той отиде да се къпе. Ха да излезе Учителят, ха да излезе, Учителят не излиза. И полека надникнах да видя какво прави Учителят. А Той клекнал и се пере. На мен ми стана мъчно, отидох и Му казах: „Учителю, оставете, моля Ви се, аз ще Ви изпера.“ — „И аз мога да пера.“ — и продължава да пере. Аз пак: „Учителю, моля Ви се, оставете това!“ Най-по- сле Учителят остави.
А отстрани чакаше Лулчев, имал нещо да докладва на Учителя. Той е царски съветник. Обаче като тръгна, Учителят много се нервира, възбуден до крайна степен и каза на Лулчев: „Пътят, по който вървиш, няма да те изведе на добър край, туй да го запомниш!“ И го повтори това изречение много пъти. Лулчев иска да каже нещо и Учителят го пресича. „Пътят, по който ти вървиш, няма да те изведе на добър край! Ти не вървиш по добър път! Ти си една горда душа, която трябва да се смири!“ А той иска да каже нещо, Учителят пак му казва: „Пътят, по който вървиш, няма да те изведе на добър край, туй да го помниш!“ И не му даде на Лулчев да каже нито дума. Учителят отиде в палатката си, а той – след Него и си отиде, защото Учителят не го прие, той видя, че не прие вече да говори.
Учителят беше много недоволен от него. Учителят беше казал: „Аз не съм казал това, което той предаде на царя.“
Пеньо Ганев

Учителят казва на брат Георги Драганов; „На Лулчев не доверявайте, той не предава нещата, както трябва.“
Веднъж седим с Учителя на Изгрева и виждаме, че Лулчев бие един от своите последователи от Упанишадите – Йордан шофьора. Учителят го посочи: „Виж как постъпва! Но много по-жестоко външният свят ще постъпи с него“. Виждах как Мъдрецът посочваше как ще се проектират в бъдещето най-малките факти, които стават. Това вече не ме изненадваше, а ме учудваше.
Методи Константинов

В края на август 1944 г. софиянци забелязват, че от двора на двореца се вдигат големи кълба дим от запалени огньове. Всички знаят, че дворецът гори своите архиви, защото наближава нова историческа развръзка. Германците губят войната, отстъпват от Румъния и се чака Съветска Русия да навлезе с войските си в България. Невена Неделчева, като разбира, че се горят царските архиви, отива в Мърчаево, където бе Учителят и му казва: „Учителю, вече три дни от двореца се вдига пушек, защо се горят царските архиви? Брат Лулчев също има архив на Изгрева и свои дневници. Какво да правим с тях?“ Невена Неделчева е близка с Лулчев. Учителят я поглежда строго и с много строг тон й нарежда: „Няма да пипате и да изгаряте архива на Лулчев и неговия дневник. Нека сега да видим дали неговият дневник ще спаси главата му. Нали затова го написа, да му спаси главата и да му донесе слава!“ Разговорът приключва. Невена изпълнява волята на Учителя. На 9 септември 1944 руските войски навлизат в България и комунистите завземат властта в страната. Започват арести на всички управляващи. Арестуван е и Любомир Лулчев. Започват разпити. Още при първия разпит, за да докаже, че е невинен и е работил за доброто на България, казва, че има написан дневник по всички въпроси и който се интересува, може да го вземе от бараката му на Изгрева. Влизат в бараката му и намират дневника му на лично място. Но вместо да бъде оправдан, заради този дневник Лулчев бе осъден на смърт като съветник на царя и като човек, взел участие в управлението на страната през време на предишния режим. Новата власт бе създала народен съд. Оказа се, че само трима души са водили дневници. Това са още генерал Никола Михов – министър на войната от 1942 г. и регент, както и Богдан Фи- лов – министър-председател, също регент. Тези три дневника бяха веществени доказателства за тяхната политика и те бяха осъдени на смърт. Така че, ние проверихме думите на Учителя, дали този дневник ще му спаси главата и ще му донесе ли слава.
За непослушанието си към Учителя и за политическите си грешки, които бе направил, Лулчев бе оставен на кармата си и съдбата го изпрати към драматична развръзка. Той бе осъден на смърт и убит заедно с управниците на предишния режим. Комунистите никога не можаха да разберат, че Лулчев няма нищо общо с Учителя. Той имаше свои последователи, които всички, без изключение, обърка и те се отклониха от Школата.
Борис Николов

Отивам при Учителя вечерта. Той не искаше да ме приеме. Аз бях свикнал да ме приема всякога. Стана ми много мъчно и започнах да се разхождам из поляната на „Изгрева“. Разхождах се, пък по едно време, кой знай защо, отидох при Любомир Лулчев и виждам двама човека с пистолети, които дошли да го арестуват. Той ме видя и ме поздрави. Онези го попитаха: „Кой е този човек?“ – „Това е д-р Методи Константинов“. Ако беше казал: „Този е наш съсед“, нямаше да ми обърнат внимание. Те много хитро ме накараха да утешавам неговата Дулсинея – Невена Неделчева, която плачейки, излезе от бараката. Аз вървя и я утешавам. По едно време онези с пистолетите дойдоха при мен и ми казаха: „Горе ръцете!“ и ме арестуваха заедно с Лулчев. Заведоха ни долу на Лъвов мост, където беше сградата на бившата Обществена безопасност на предишния режим. Бившият режим падна от власт, но сградата е останала и сега я ползват комунистите за същото, както предишната власт. Аз нямам заповед за арестуване, докато Лулчев имаше такава. Интересното бе, че когато отидохме там, видяхме, че са арестувани всички министри, общественици и различни фактори, които играеха голяма роля в българската предишна действителност. За нас нямаше място в никаква килия. Легнахме на едни дъски и разговаряхме. Те бяха много любезни с нас и не ни обискираха. Сутринта Любомир Лулчев в 10 ч. го извикаха на разпит. В знак на протест аз обявих гладна стачка. Лулчев се раздели с мен и ми каза: „Този живот аз ще го жертвам. Тебе ще те пуснат!“
Следобед дойде един войник с пушка да ни пази. Оглеждам го и виждам, че носи на лицето си черти на Бялото Братство. Тихо му казвам: „Иди при твоя началник и му кажи, че аз без всякаква заповед съм арестуван, за да може да ме изслуша и да види как ще постъпи с мене.“ Момчето с голяма готовност прие. След един час се връща. „Няма го началника!“ Казвам му: „Пак ще се върнеш и ще го потърсиш“ Той отиде и след половин час се връща отново и казва на друг войник, който е на пост: „Началникът го вика“ А той му казва: „Ти знаеш, че тук без подпис не може да се излезе, но ако ме лъжеш ще ти тегля куршума.“ Заведе ме на първия етаж, а долу навсякъде е тъмно. Викам му: „Води ме нагоре!“ Той почна да ме извежда и в коридора излезе една жена, млада и хубава като фея, с бадемови очи, с едно кожухче, много красива и руса. Беше цивилна, към 35-40 годишна. Акцентът й беше малко руски. Извика ме в стаята и ми задава два часа въпроси, на които аз отговарях. Мъж трудно може да задава такива въпроси. Тя обърна особено внимание на моята личност, накрая взе една зелена бележка, подписа я, ръкува се с мене и каза: „Д-р Методи Константинов, Вие сте свободен“. Аз излязох, войникът ме чакаше, подадох му бележката, той я прочете и ме изведе от сградата на Обществената безопасност. Бях свободен и си тръгнах.
Първата ми грижа бе да отида при Учителя на Изгрева. Там беше Савка Керемидчиева. В присъствието на Савка, Той ме разпита и аз разказах всичко подробно. Накрая ми каза: „При мене бяха дошли четирима души в салона. Двамата бяха от лявото посещение, а другите двама от дясното. Двама бяха военни и двама цивилни. Аз им казах: „Сега Невидимият свят ви дава властта, но трябва да бъдете разумни и справедливи, иначе по-лоша участ от фашистите ви очаква“. Те много добре ме изслушаха, след това си отидоха.“
След като ни арестуваха, Невена Неделчева, приятелката на Лулчев, донесла едно одеало да го занесат на Лулчев. Същевременно Деметра (Димитрина Захариева – приятелката на Методи), носела също одеало за мен на онези в джипа, онези четирима, които разпитвали Учителя. Тогава Учителят казал на Невена: „Дай им одеалото да го занесат на Лулчев. Ще му трябва.“ Но се обърнал към Деметра, която била приготвила също одеало за мен: „Няма да му трябва. Той ще се върне“. Това ми го разказаха и двете след като се завърнах. Действително, моето връщане от Обществената безопасност произведе голямо впечатление на Изгрева. Учителят беше казал, че ще се върна и аз се върнах. Защо Го беше направил, това не зная. Дали да изпита моята вяра или да бъда поставен в тази обстановка, та да отида и да изпратя Лулчев и да чуя последните му думи. Това остана за мен загадка.
Методи Константинов

Когато арестуваха Лулчев, Учителят каза: „Арестували Любомир!“. За първи път не се помолих за него и казах: Господи, нека научи урока си! Учителят каза: „Той не искаше да се впряга в моята кола, нека сега сам да опита това.“
Елена Андреева

Когато арестуваха Лулчев, когато го съдиха, Невена Неделчева ходеше да моли Учителя да го спаси. Учителят каза: „Аз мога да го спася, но това е кармично. Той по-добре да приеме кармата, отколкото да иска да го спасявам!“ Тогава Лулчев казал: „Да, аз ще си изплатя кармата“
Ние всичките бяхме на процеса. Когато Лулчев го питаха: „Така ли ви учеше Учителят ви, да лъжете?“ – той отговори: „Ако бях слушал Учителя, аз нямаше да съм тук, на подсъдимата скамейка.“ Призна си официално.
Милка Говедева

Брат Темелко ми разказваше как веднъж в Мърчаево дошъл Лулчев. Той обикаля отвън под прозорците на стаята на Учителя. През това време Учителят стои на прозореца и гледа към двора и към околните дървета. Темелко пита Лулчев защо обикаля, а той му обяснява. „Три часа обикалях. Исках да Го хипнотизирам, но не успях.“ Брат Темелко му се чуди и му казва: „Брат Лулчев, аз знам, че ти си умен човек. Как така ще хипнотизираш такъв велик Дух като Учителя?“ – „Е, затова исках да Го хипнотизирам, понеже е Голям Дух.“ Та той се смяташе за голям Дух, че всичко може и че всичко му е позволено. Но накрая комунистите го осъдиха на смърт, разстреляха го и му показаха, че е простосмъртен.
Драга Михайлова

Когато братята бяха евакуирани заради бомбардировките в Мърчаево, Учителят беше у дома, а Лулчев беше в друга къща в селото. Лулчев идваше сутринта в 8 часа и чакаше пред вратата на Учителя по 2-3 часа. Учителят не го приемаше. Най-после принуждаваше се и го приема, ама винаги като излезе Лулчев, аз видим, че напрежение има нещо. Един ден казвам си: Ще следим защо Учителят не го приема и защо кога излезе, толкова е уморен. И така един ден, щом влезе тука, веднага падна на колене пред Учителя и аз излезнах навънка да не гледам по-нататък. А Учителят му вика: „Ще те затрия. Вдън земята ще те затрия.“ И кога излезе Лулчев, бе измъчен, изпотен до кости, дрехите му бяха мокри, като че от баня излезнал. И го питам: „Брат Лулчев, защо Учителят не Ви пуска толкова време, седите на вратата и сега като излизате, толкоз сте измъчени и измокрени от пот?“ Той каза така: „Ще ти кажа, брат, ама в момента не можем да ти кажем нищо“. И така продължаваше.
Един ден пак дойде по това време. Учителят ни беше отишъл на екскурзия на Витоша, връх Острец с всички братя, които имаше тука при мене. Лулчев дойде по това време и каза: „Ето, ще ти кажа моята история, ама тука, на вратата, не смея да ти кажа нищо. Ще слезем долу на външната маса и там ще ти разправя всичко“. Слезнахме на масата и почна: „Слушай, брат Темел- ко, аз се излъчвам от тялото си и отивам на източния фронт да бия руснаците. Но като гледам отсреща Учителят води руснаците и аз ида против Него“ – Казвам му: „Ти знаеш, че Учителят е велик Дух, защо идеш насреща?“ Той казва: „Обичам германците. И ще видиш моята присъда, защото Учителят не ми прощава. Ето, всеки ден се моля, ама Учителят прошка не ми дава. И ще ме видиш, каква съдба ще имам“. И така, като дойдоха комунистите в България, арестуваха го и най-после го хвърлиха под един руски танк да го сгази. Това му беше присъдата. Това зная за него. Някои казват, че Лулчев е обесен. Но това не е вярно. Хвърлиха го под руски танк, та да го премаже.
Темелко Стефанов

Вечерта преди прочитане на присъдата, Лулчев казва на брат Богомил Краснарев, с когото са в една килия, че в 24 часа ще има среща с Учителя в другия свят и каквото Той му нареди, това ще изпълни. Срещата става и Учителят му казва, че трябва да си замине с тези хора, за да ликвидира ка- рмата си. Главната му задача е да поддържа духа на обвиняемите, за да се пробудят за духовния свят. На 1.02.1945 г. е произнесена присъдата срещу регентите Кирил Преславски, Богдан Филов, ген. Михов и други 104 души, между които и Лулчев.
През нощта на 1 срещу 2 февруари извеждат осъдените. В коридора на Съдебната палата шестима от спасените от Лулчев видни комунисти го срещат и му казват: „Кръв за кръв, живот за живот. Ти ни спаси живота и ние ще спасим сега твоя. Имаме готови 3 коли, с които можем да те закараме, където пожелаеш.“ Лулчев отговаря: „Моят Учител ми каза да си замина с тези хора и аз ще изпълня Неговата воля.“ Той единствен пред разстрела говори смело на осъдените и повдига духа им до последния момент.
Светозар Няголов

Най-довереното лице на Лулчев беше Йордан Андреев. Беше му нещо като адютант. Викаха му Аню. На времето Аню Андреев беше написал книга за Хитлер и го беше изкарал гений. Аню отива при Учителя и Му показва каква книга е написал. Учителят му казва строго: „Хитлер беше един глупак, а ти си два пъти по-голям глупак, щом пишеш за него“. Като чул това, той скъсал книгата. Ако не беше я скъсал и беше я издал, то щеше заради тази книга да му хвръкне главата. Така Учителят го спаси.
Аню решил да напише книга за Любомир Лулчев. Писал, що писал и приготвил тази книга. Но решил да търси помощта на Лулчев от оня свят. Умувал, що умувал, решил, че тази работа ще я свърши само Ванга.
Той си взе открит лист за Петрич за десет дена и дойде при мене да ми гостува. Аз го заведох при Ванга, а той искаше Ванга да влезе във връзка с духа на Лулчев, та да се яви лично Лулчев и да каже своето мнение за книгата, дето я написал. Та ако имало някаква грешка да му каже чрез Ванга и да я оправи. Аню седя 10 дена при мене, но Ванга не можа да влезе във връзка с духа на Лулчев. Срокът на открития лист изтече и той си отиде, а на мене поръча от време на време да питам Ванга дали е влезнала във връзка с духа на Лулчев. Мина сума време и я питам: „Що стана със срещата ти с Лулчев?“ Тя ми каза: „Абе, търсих го на седмото небе – нема го. Търсих го по затворите, търсих го у карцерите – никъде не можах да го срещна. Дали в дъното на земята не е влязъл? Дали вдън земя не се е затрил?“ Като издума това Ванга, нещо ме стресна и нещо просветна у главата ми, та си спомних думите на брат Темелко, дето чул Учителят що му рекъл: „Вдън земя ще те затрия!“ Тръгнах си и умувам. Думите на Учителя ги чух чрез устата на Ванга, а тя не знае тази история с Лулчев. Та всичко накрая се събра в едно. Който трябваше, вдън земя влезна, а който си е глупак – глупак остана. Минаха години и по разни списания почнаха да издават дневника на Лулчев, че и книга му направиха. Всичко това е хубаво. Ама аз знам за разказа на Темелко и неговата история се събра и потвърди с разказа на Ванга. Ето затова ви го разказах. Да знаете и да го помните.
Крум Божинов

Вашият коментар

Translate »
%d bloggers like this: