ПОЗНАТИЯТ НЕПОЗНАТ
Учени, общественици и последователи
споделят за Учителя
Петър Дънов

КРАТКА БИОГРАФИЧНА СПРАВКА

На 29 юни 1864 г. (11 юли нов стил) в едно Варненско село
се ражда Петър Константинов Дънов. Той е наследник на два
възрожденски рода, живеещи с умовете и делата си за реализирането на физическата, църковната и образователната
свобода на българите. Негов баща е свещеник Константин
А. Дъновски (1830 – 1918), а майка му – Добра (ок. 1840 –
ок.1883) е дъщеря на възрожденеца чорбаджи Атанас Георгиев (ок.1805 – 1865).
Младият Петър Дънов учи в училището на родното си
село, после във Варненската гимназия и продължава образованието си в богословския отдел на Американското Методистко Научно-богословско училище в Свищов (American
Methodist Episcopal School of Theology and Sciense).

В периода 1888 – 1892 г. учи в Семинарията „Дрю” в град
Медисън, щата Ню Джърси, която по това време е едно от
най-елитните учебни заведения от този вид в света. От
1892 до 1894 г. завършва Теологическия (Богословския) факултет на Бостънския университет, и учи допълнително
една година медицина. Съвременни биографи отбелязват
факта, че 17 години от живота на младия Петър Дънов са
посветени на светско образование, което е забележително
много за онези времена.
През цялото време на следването си в Америка Петър
Дънов не се разделя със своята цигулка и продължава да музицира. В американския печат от това време има кратки
съобщения и отзиви за негови солови концертни изяви в
методистки църкви през лятото и късната есен на 1891
година: Изпълнението на цигулка беше на много високо ниво и
целият концерт имаше рядко въздействие върху всички присъстващи любители на хубавата и изискана музика.
В края на 1894 година, като възпитаник на Богословския
факултет, преподобният Петър Дънов от Бостънския университет изнася в Бостън и Ню Йорк няколко проповеди и
лекции в методистките църкви.
В началото на 1895 г. Петър Дънов тръгва за България по
маршрута Ню Йорк —Ливърпул (Англия). Пристига в Ливърпул на 23 януари 1895 г. и през ранната пролет на същата
година се прибира в България. Установява се във Варна. Следват две години, посветени на просветителска и обществена дейност, както и публикуването на книгата му Науката
и възпитанието.
На 7 март 1897 г. след мистично преживяване във Варна,
Петър Дънов приема призванието си на духовен Учител. До
1900 г. се свързва с първите си ученици. В периода 1901–1912
г. обикаля България, изнася публични сказки и прави антропометрични изследвания на българина, съставя книга със
стихове от Библията, подредени по своята вибрация като
терапия със светлина, цвят и слово.

На 29 март 1914 г. Петър Дънов изнася първата официално стенографирана неделна беседа Ето Човекът, с която
слага началото на цикъла беседи Сила и Живот. Там излага основните принципи на Новото учение на Бялото Братство.
През 1919–1925 г. пише статии в списание Всемирна летопис, извежда свои ученици да посрещат изгрева на Слънцето
в местността „Бàучер”, като я кръщава със слънчевото име
„Изгрев“ (днес едноименен квартал на София); продължава да
изнася публични беседи.
На 24 февруари 1922 г. в София Учителя Петър Дънов
слага началото на духовната Школа на Бялото Братство. В
следващите 22 години той ежеседмично изнася беседи пред
няколко специални класа, продължава неделните беседи, изнася извънредни лекции, съборни беседи, извежда своите ученици на планините Витоша и Рила.
В над 140 песни и мелодии Учителя представя уникална
нова музика, която служи за пробуждане, лечение и усъвършенстване на човека и света. Той създава неповторимата
практика за физическо, психично и духовно развитие Паневритмия, в чието първо публикувано описание за първи
път официално се подписва със своето духовно име – Беинса
Дуно. През целия си период на духовно просветителство,
Петър Дънов приема посетители – от видни общественици и учени до скромни работници и селяни, които съветва,
напътства, вдъхновява, пробужда, лекува, спасява, утешава. В тези трудни и бурни времена на две световни войни,
балканска война и няколко национални катастрофи, хиляди
българи и дори чужденци намират в неговото слово, в Паневритмията, музиката и в трансформиращо му присъствие
сила и вдъхновение за красив, достоен и възходящ живот.

Неговият богат земен път, изживян в служба на Великото цяло за благото на българите и на цялото човечество,
завършва на 27 декември 1944 г. Този момент е и начало на
времената, през които дистанцията на времето и промените в идеите и живота на човечеството дават все по-ясна
представа за величината на неговите учение, творчество
и дело.

Издателство „Бяло Братство“
София, 2020